Появата на желязото се дължи на криза в доставките на калай в края на второ хилядолетие преди Христа (късната бронзова епоха). Все още не знаем дали новата технология е възникнала на едно място, откъдето се разпространила, или на различни места, но предполагаме, че в нашата част на света технологията на новия метал възникнала някъде в централна или югоизточна Анатолия (днешна Турция) и се разпространила на запад, към Европа. Постепенно от началото на първото хилядолетие преди Христа, желязото започнало да навлиза и да става част от икономиката на хората на Балканския полуостров. Първоначално от новия метал най-често се правели ножове, после – мечове, а след едно или две поколения – и върхове за копия. Появили се и нов тип предмети като например кръстовидните брадви.
През късната желязна епоха настъпило значително развитие в производителните възможности на тракийското общество. Желязото постепенно изместило бронза при изработката на сечивата. Възникването и развитието на ранните тракийски държави – Одриското, Трибалското и Гетското царство – било свързано с появата на градовете и процъфтяването на земеделието, скотовъдството, военното дело, занаятите и търговията. Пътуващи чуждестранни и местни занаятчии кръстосвали Древна Тракия в търсене на клиенти сред заможните среди на тракийската аристокрация. Те носели със себе си безценни умения и своите комплекти от сечива и суровини, които се откриват при археологически разкопки не само на селища, където съществували постоянни и временни работилници, но и в тракийски светилища и места за извършване на погребения (т.нар. некрополи).
Изработването на изделия от благороден метал в Тракия се осъществявало от умели майстори, според поръчката на възложителя и съществуващата мода. Те създавали произведенията си в работилници, организирани покрай основни пътища и в селищата на владетелите (Сборяново, Севтополис). Сечивата, с които си служили, се делят на инструменти за първоначална обработка на суровината (тесли, брадви, чукове, наковални, хромели, духала, съдове за вода), инструменти за изготвяне на предметите (длета, скалпели, шила, клещи, пинсети, нож, ножици, пили, струг), помощни инструменти (печати, калъпи, матрици) и измервателни инструменти (везни, теглилки, линии, шаблони). Изображенията върху работните печати и матриците често намират съответствия върху находки на метални предмети, което позволява разпознаването на локални стилове в тракийското изкуство.
Селскостопански, занаятчийски и битови сечива се разкриват при археологически разкопки и на тракийските светилища. Те са полагани от траките върху каменни олтари и във вътрешността на ями като дарове към боговете – практика, която целяла да предизвика тяхната закрила, осигуряването на изобилие и плодородие. В рамките на сложната система от ритуали, сърповете, косерите, мотиките, ножиците, ножовете, инструментите за добиване на руда и обработката на кожа, кост, дърво и метал, се превръщали в култови предмети с определени магически качества. Те предоставят ценна информация за занаята на своите дарители – рудари, земеделци, скотовъдци, кожари, дърводелци, майстори, изработващи накити (ювелири) и метални предмети (торевти).